21 ноември 2018

Скъпи приятели,

Само няколко много кратки и стегнати думи - защото тук малко сме пренатоварени с подготовката за зимата (дърва за рязане, растения и дървета за покриване и т.н.). Аз естествено съм съгласен с всички ваши забележки, както и с повечето тези на Lieux communs (само последното изречение ми се струва малко слабо заради неговия “оксидентализъм” : разбира се, че съществува истинска култура на народната еманципация в Азия, Африка или Латинска Америка !).

Движението на “жълтите жилетки” (хубав пример за народната изобретателност, която предсказах в “Мистериите на левицата” (Les Mystères de la gauche) е, в известен смисъл, точно обратното на “Нощ на крак”. Последното движение всъщност беше опит - насърчаван от голяма част от буржоазната преса - от “10-те %” (с други думи, онези, които са определени - или се готвят да бъдат - техническия, политически и “културен” команден състав на модерния капитализъм) да неутрализира радикалната критика на Системата, като насочи цялото политическо внимание единствено върху властта (решаваща, разбира се) на Уолстрийт и прочутите “1%”. Следователно “Нощ на крак” беше бунт на онези хипермобилни и свръхдипломирани жители на градовете (въпреки че една малка част от тези нови средни класи да започва да изпитва тук и там известна “несигурност”), които от епохата на Митеран са главният развъдник, от които се набират кадрите на либералните левица и крайна левица (и особено нейните открито най-контрареволюционни и антинародни части : Regards, Politis, NP“A”, Университетът Париж VIII  и т.н. ).

Напротив, тук се бунтуват хората отдолу (както ги анализира Кристоф Гилюи - любопитно отсъстващ впрочем досега от всички телевизионни токшоута…) с вече доста ясно революционно съзнание, за да откажат да избират между левите експлоататори и десните експлоататори (така започна впрочем “Подемос” през 2011 г…).

Що се отнася до аргумента на придворните “еколози” - подготвящи “енергийния преход”, който се състои преди всичко, както ясно показа Гийом Питрон в La Guerre des métaux rares, à délocaliser la pollution des pays occidentaux dans les pays du Sud*, според когото това спонтанно движение се крепи единствено на “идеология на таратайката” и на “момчета, които пушат цигари и карат дизел”, той е колкото абсурден, толкова и отвратителен : ясно е, че на повечето “Жълти жилетки” не им никак приятно да се качват всеки ден на колата, за да отидат на работа на 50 км от дома си, да пазаруват в единствения търговски център в района, разположен най-често на 20 км, или да ходят при единствения лекар, който все още не се е пенсионирал и чийто кабинет се намира на 10 км от мястото, където живеят. (Вземам всички тези примери от моя опит в Ланд ! Дори имам съсед, който живее с 600 евро на месец и трябва да изчислява деня в месеца, в който още може да отиде на покупки в Мон дьо Марсан, без да закъса, в зависимост от количеството дизел - бензина на бедните - който все още има средства да си купи !).

Да се обзаложим, че те са първите, разбрали истинския проблем - а именно системното прилагане от 40 години насам на либералната програма от последователните правителства на левицата и десницата, което постепенно превърна тяхното село или квартал в медицинска пустиня, лишено от какъвто и да било магазин от първа необходимост, и където първото предприятие, което е в състояние да им предложи някаква зле платена работа, се намира на десетки километри (ако има “планове за предградията” - което е добре - очевидно никога не е имало нищо подобно за тези села и общини, където живее половината френско население - те са официално обречени на изчезване от “смисъла на историята” и “европейското изграждане” !)

Така че днес “Жълтите жилетки” защитават не автомобила сам по себе си - като “знак” за предполагаемното им интегриране в света на потреблението (те не са лионци или парижани !). Просто тяхната дизелова кола, купена на старо (която Европейската комисия вече се опитва да им отнеме, измисляйки непрекъснато нови норми за “технически контрол”) е последната им възможност да оцелеят, т.е. да имат все още покрив, работа и храна за себе си и семействата си, в капиталистическата система, от която се възползват все повече печелившите в глобализацията. А керосиновата левица - която пътува от летище на летище, за да носи в университетите по целия свят (и на всички фестивали в Кан) правилното “екологично” и “асоциативно” слово, се осмелява да ги поучава по този въпрос ! Несъмнено онези, които не познават нищо друго, освен бедните си столични палати, никога няма да имат и една стотна от благоприличието, което все още може да се срещне в колибите (тук също говори моят опит в Ланд !).

Така че единственият въпрос, който си задавам, е докъде може да стигне революционното движение (свързано, по своето рождение, обединяваща програма и начин на развитие, с големия бунт на Юга от 1907 г.) в нашите тъжни политически условия. Защото не бива да забравяме, че то има пред себе си ляво тачъристко правителство (главният съветник на Макрон впрочем е Матьо Лен - бизнесмен от Лондонското сити, който във Франция е автор на предговора на произведенията на вещицата Маги), т.е. цинично и безпомощно управление, което очевидно е готово - и това е голямата разлика с всички негови предшественици - да стигне до най-лошите пиночетски крайности (като Маги с уелските миньори или ирландските гладни стачници), за да наложи своето “общество на растеж” и триумфиращата днес антидемократична власт на съдиите, която е задължително следствие. И, разбира се, без да има от какво да се страхуваме в това отношение от сервилния френски медиен персонал.

Трябва ли наистина да припомням, че вече има 3 мъртви, стотици ранени, някои от които в много критично състояние. Ако си спомням добре впрочем, именно през Май 68-а можем да открием сравнима човешка равносметка по време на народни демонстрации. И на нивото на тази драма ли е медийното отразяване на този потресаващ факт ?

А какво щяха да кажат впрочем кучетата пазачи на Франс Инфо, ако тази (временна) равносметка беше дело, например, на един Владимир Путин или Доналд Тръмп ?

И накрая, но не последно място, не бива да забравяме, че ако движението на “Жълтите жилетки” продължи да се разраства (или ако запази подкрепата на голяма част от населението), бенало-макронианската държава няма да се поколебае нито за миг да изпрати навсякъде своя Black Bloc и своите “антифашисти” (като известната “червена бригада” от великата епоха), за да го дискредитира с всички средства, или да го насочи към самоубийствена политическа безизходица…

Но дори и това смело движение да бъде временно сломено от ПМП - Партията на медиите и парите (…) в най-лошия случай това означава, че то е само генерална репетиция и началото на предстояща дълга битка. Защото гневът на хората отдолу (подкрепяни, трябва отново да повторя, от 75 процента от населението - и логично стигматизирани от 95 процента от медийните кучета пазачи) няма да отслабне, просто защото хората отдолу повече не могат и не искат така. Така че народът окончателно върви напред ! И ако не избере друго (според желанието на Ерик Фасен, особено активния агент на влияние на многоизвестната Френско-американска фондация, не е готов да се върне в редицата. Нека левите и десни Версайци** го запомнят !

С най-приятелски чувства

Жан-Клод